Наука

Климатолози от научната инициатива World Weather Attribution разкриха, че основната причина за катастрофалната суша в Амазония през 2023 г., довела до рекорден спад на речните нива в региона, е глобалното затопляне, причинено от човешката дейност. Това се разкрива в съобщение за пресата на Phys.org.

Както изменението на климата, така и Ел Ниньо са допринесли приблизително еднакво за спада на валежите. Но според World Weather Attribution по-високите глобални температури са основната причина за засушаването. Намалените валежи са били съчетани с по-топли условия, които са довели до изпаряване на влагата от растенията и почвата.

Страници: 1 2

Учени от испанския Национален център за изследване на рака са установили, че някои вируси, които са заразили първите многоклетъчни организми, са изиграли важна роля в зараждането на ембрионалното развитие. Резултатите от изследването са публикувани в списание Science Advances.

Известно е, че генетичният материал на ендогенните ретровируси е бил интегриран в геномите на организмите, което вероятно е довело до Камбрийската експлозия преди повече от 500 милиона години, когато е имало рязко увеличаване на биоразнообразието. Генетичните последователности на древните вируси съставляват поне 8-10 % от човешкия геном и доскоро тези остатъци се считаха за нежелана ДНК.

Страници: 1 2

Учени от Института по геология и палеонтология в Нанкин към Китайската академия на науките са открили многоклетъчни вкаменелости на възраст 1,63 милиарда години в Северен Китай. Според статия, публикувана в списание Science Advances, това е най-старата находка на многоклетъчни еукариоти.

Предишни изследвания показаха, че еукариотни организми с проста многоклетъчност, като червени и зелени водорасли и вероятно гъби, са се появили преди около 1,05 млрд. години. По-старите открития бяха противоречиви поради простата им морфология и липсата на клетъчна структура. Новото откритие обаче измества датата на появата на многоклетъчността със 70 милиона години в миналото.

Многоклетъчните вкаменелости, наречени Qingshania magnifica, са открити в къснопалеопротерозойската формация Chuanglingou, която е на възраст около 1,635 млн. години. Те представляват неразклонени, едноредови нишки, състоящи се от две или повече от 20 големи цилиндрични или бъчвообразни клетки, с диаметър 20-194 микрометра и непълна дължина 8560 микрометра.

Страници: 1 2

Физиците откриха за първи път ново разпадане на Хигс бозона, което разкрива малко несъответствие в предсказанията на Стандартния модел и вероятно насочва към нова физика отвъд него. Резултатите са публикувани в списание Physical Review Letters.

Според Стандартния модел Хигс бозонът може понякога да се разпада, за да произведе фотон и Z бозон – незаредена частица, която заедно с двата W бозона е носител на слабото взаимодействие. Търсенето на този тип разпад е проведено чрез анализ на данни от протон-протонни сблъсъци от втория пуск на Големия адронен колайдер в ЦЕРН от 2015 до 2018 г.

При този експеримент енергията на сблъсъка на двата протона е била 13 трилиона електронволта. Теорията предвижда, че около 15 пъти на 10 000 разпада Хигс бозонът трябва да се разпадне на Z бозон и фотон, което е най-редкият разпад в Стандартния модел. Това се случва чрез разпад на двойка топ кварки или двойка W бозони, които след това се разпадат на Z бозон и фотон.

Страници: 1 2

Учени от Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА и Калифорнийския технологичен институт разкриха възможната причина за мистериозните периодични емисии на метан на Марс. Това се съобщава в статия, публикувана в Journal of Geophysical Research: Planets.

Метанът, който се разглежда като потенциален признак на живот, е засичан няколко пъти в атмосферата на Марс близо до повърхността на планетата от марсохода „Кюриосити“. Наблюдавано е, че съдържанието му изглежда се променя в зависимост от сезоните и в дневна скала. Тъй като източникът на метан на Марс вероятно е под земята, учените заподозряха, че атмосферните промени са свързани с все още неизвестен механизъм за пренасяне на газа в атмосферата.

Страници: 1 2