Голяма част или дори по-голямата част от музиката на [Мориси] е за самотата. Без значение дали една жена е 10/10 или 1/10, винаги ще има много възбудени мъже, които ще искат секс с фемоида. При мъжете случаят не е такъв. Има буквално милиони привлекателни мъже, които не могат да си намерят приятелки, защото са антисоциални или бедни. Няма нито една жена, която да може да се свърже с репликите: „Двама влюбени ме подминават и небето знае, че сега съм нещастен“.
Това е от сингъла на Smiths „Heaven Knows I’m Miserable Now“, който винаги съм смятал за забавен, защото е толкова пресилен, а не защото съм мъж. Плакатът продължава: „Просто е необходим интелигентен и уравновесен човек, за да види, че всичко, което казва Мориси, е вярно. Ето защо жените и бета-мъжете либерали непрекъснато кипят. Доналд Тръмп също има подобен ефект върху тях“.
Постът, който може да е бил шега или пък самия трол, предизвиква почти 400 отговора.
Туитър от 2020 г., почти сигурно предназначен за тролене на хора, издигна антисмитския дискурс на друго ниво, когато попита: „Дами и момчета, какви са някои музикални „червени флагове“? например: radiohead, slowdive, the smiths. музика за мъжки манипулатори, ако щете.“ „Музиката на мъжките манипулатори“ се превърна в мем и десетки инди групи бяха идентифицирани с този жанр.
Какво представлява мъжката манипулативна музика? Както обяснява един от постерите в Reddit: „Мемът има сила, защото карикатурата на мъжа, който се преструва на мек и чувствителен, но всъщност е емоционален манипулатор, е тази, която повечето хора разпознават или в другите, или в минали версии на себе си.“ Подобно нещо се случи и с Дейвид Фостър Уолъс, който посмъртно беше разобличен като насилник и от въплъщение на трагичен гений, измъчван от депресия и съмнения в себе си, се превърна в червен флаг за хипстър с бутилка рофис в чантата и куп цитати на Бел Хукс, готови да се вмъкнат в разговора.
Но чакай, аз мислех, че „Смитс“ са за инцели, а не за майстори манипулатори? Това, което обединява двата лагера, е фактът, че Мориси и Смитс бяха брилянтни в даването на гласност на възмущението и самосъжалението, но им липсваше способността да разпространят това съжаление навън към другите. Звучи ли ви познато? Вероятно не бива да се учудвам, че тази песен, която Мориси описва като „много кратък удар в лицето“, е била възприета от МАГА, но определено се надявам – моля, моля, моля, моля – да не получат това, което искат.
