Въпреки това, делът на съответните разпади е 34 пъти на 10 000 разпада, плюс или минус 11 на 10 000, което е 2,2 пъти повече от теоретичната стойност. Разликата със случайния резултат е 3,4 стандартни отклонения, което е недостатъчно, за да се говори недвусмислено за отклонение. Това обаче може да подскаже възможността за значително отклонение от предсказанията на Стандартния модел и да бъде доказателство в полза на суперсиметрията.
Според теорията на суперсиметрията на всяка известна елементарна частица съответства по-тежък по маса суперпартньор. По този начин на известните бозони съответстват хипотетични фермиони, а на известните фермиони – бозони. При обединяването на принципите на общата теория на относителността и суперсиметрията изчезват някои противоречия, възникнали при опита за включване на гравитацията в квантовата механика.
